Как да си направим сепратор за течности сами
Отворете един чадър, опрете върха му в пода и го завъртете. Вътре в чадъра хвърлете малка топка. Нека се повози на тази въртележка! Но топката не иска да се вози. Тя пълзи нагоре към края на чадъра. При силно въртене излита навън. Вие внаете вече защо. Топката се стреми да се движи направо, “не иска“ да завива.
Интересното е, че на този принцип се основава действието на сепаратора за мляко. Латинската дума “сепаратор” значи “разделител”. И той действително много добре отделя мазнините от млякото.
Вие, разбира се, знаете, че млякото съдържа мазнини. Те не се смесват с водната част на млякото и плават в нея във вид на малки капчици, които могат да се видят само през микроскоп. Ако млякото се остави да постои спокойно няколко часа, по-леките капчици от мазнините постепенно ще изплават и ще се съберат в горната част на съда. Ако от тази горна част отделим течността, ще получим вече не мляко, а каймак. В него има повече мазнини, отколкото в млякото. А отдолу ще остане постно или обезмаслено, бито мляко.
Но в големите млекодобивни ферми и в млекопр:работващите заводи трябва да се преработва много мляко. Няма време да се изчаква, докато каймакът се отдели сам. Поради това именно е необходим сепаратор. Това е съд, който се върти много бързо. Съдът прилича на бъчва. Под действието на инерцията млякото се изтласква към стените му. Припомнете си как при опита с въртящата се консервена кутия водната струйка биеше встрани!
Водата е тежката част на млякото. Ето защо тя се притиска към стените по-силно, отколкото по-леките мазнини. Водата изтласква мазнините към средата на бъчвата. И там, в средата, се събира каймакът, а наоколо остава обезмасленото (битото) мляко.
Сепараторът е устроен така, че млякото може да се долива непрекъснато, без да се спира въртенето. През цялото време каймакът и обезмасленото мляко изтичат по специални тръби. Каймакът, който се получава, е в по-малко количество жълтеникавата му струйка е много по-тънка. А възсиньото обезмаслено мляко се излива на дебела струя.
Има също и големи сепаратори, в които произвеждат краве масло. От тях изтича само обезмаслено мляко, а маслото не се излива. То се върти в сепаратора, докато всички малки маслени капки не се слепят в маслена топка. Чак тогава процесът е завършен. Изваждат готовото масло от сепаратора, промиват го и го пресоват.
Леко на завоите…
Когато моторът, вагонът или автомобилът, с който пътувате, прави завой, нещо ви тласка към външната стена. Вие вече знаете чия е тази шега. Тук работи силата на инерцията, която ви заставя да се движите направо.
Но нали силата на инерцията действа и върху целия вагон, върху целия автомобил. Значи тя се стреми и тях да повали навън. Да, стреми се. Ето защо при завой автомобилът обикновено намалява скоростта си. За да не се преобърне! А на трамвайните и на железопътните линии в местата, където има завои, външната релса се поставя по-високо от вътрешната. И на завоя вагонът леко се наклонява навътре. Излиза, че наклонилият се на една страна вагон тук е по-устойчив от онзи, който е изправен!
Пък и вие самите, когато карате велосипед, при завоите се наклонявате навътре. Вие правите това несъзнателно, без да се замисляте за силата на инерцията. Иначе просто не бихте могли, иначе ще се преобърнете навън.
Шосетата обикновено са наклонени на завоите. Външният край е по-висок от вътрешния, за да не се преобръщат автомобилите.
На пистите за велосипедни и за мотоциклетни надбягвания наклонът на пътя се забелязва особено ясно. Та там скоростта на движението е много голяма.
А в цирка понякога може да се види такава атракция: мотоциклетни състезания по отвесна стена. Пистата е направена като стените на барабан. Отначало мотоциклетистите се засилват на земята, по средата, описват кръгове все по-бързо и по-бързо, наклоняват се все повече и повече. . . И ето, те вече тръгват по стената и се носят по нея, като лежат хоризонтално във въздуха!
Не на всеки се случва да види тази атракция, тъй като не я показват така често.
Затова пък всеки може да направи подобен опит с халка, която се търкаля в купа. Вземете в ръце купата, поставете на дъното й халкичката и започвайте бавничко да поклащате купата така, че халкичката да се затъркаля в кръг. По-бързо, по-бързо и ето вече халкичката, явно наклонила се навътре, се търкаля по стените на купата. Акт движението се забави, халкичката ще започне да описва все по-малки кръгове, ще започне да се спуска все по-ниско.
След като се упражните добре с халкичката, можете да изпробвате същия опит с монета.
Уместно е да кажем, че при много бързо движение монетата или халкичката може съвсем да изскочи от купата. Това не е голяма беда. На състезателните писти понякога също се случва невнимателният водач да излети навън заедно с превозното си средство. Ето това вече е голямо нещастие.