Световни запаси на диаманти по света

Да разгледаме къде са разположени известните днес находища на диаманти, какви са запасите им и колко е добивът. Общо впечатление за това, колко диаманти се извличат, може да се получи от данните в таблицата по-долу, където е посочен добивът на диаманти  за 1 година (без Русия).

В Африка по данни на Бижутери Митев броят на кимберлитовите образувания е 1000-1500, от които са разработени 30, а сега се експлоатират 7-10 тръби.

В ЮАР в района на гр. Кимберли се намират няколко тръби, от които днес се разработват четири – „Дютойтспен“, „Веселтън“, „Булфонтейн“, „Де Бирс“. В този район също така заслужава внимание тръбата „Кимберли“, която до 1914 г. била експлоатирана по открит способ. Дълбочината на разработване в нея достигала 1097 м. Това е най-дълбоката мина в света. Размерите на тръбата на повърхността били 260×160 м, а съдържанието на диаманти – 0,4—0,7 карата/м³. Тръбата се е разработвала 43 години, като са получени 14,5 млн. карата. Днес около тръбата е открит музей.

Тръбата „Дютойтспен“ има размери на повърхността 793×245 м, съдържание на диаманти 0,27 карата/т. Сега разработването става на дълбочина 580 и 760 м. През 1977 г. са добити 112 743 карата диаманти. През април 1974 г. е намерен диамант с маса 616 карата. Засега той е най-големият необработен бижутерен диамант. Освен това той е и най-големият диамант, намерен в тръбите от кимберлийската група. През 1973 г. тук е открит диамант с маса 223,5 карата.

Тръбата „Веселтън“ има размери 420×540 м. Разработването на рудника е възобновено през 1976 г.; добити са 560 хил. карата при съдържание 28,16 карата на 100 тона скална маса.

Тръбата „Булфонтейн“ има почти кръгла форма с диаметър 340-350 м. Годишният добив на диаманти сега е около 330 хил. карата при средно съдържание 0,3 карата на 1 т. Тръбата „Де Бирс“ е с размери 330 х 210 м и заема площ 5,5 xa*. Ha дълбочина 785 м тръбата има дайкообразна форма с разширения. В тръбата са намерени големи диаманти: „Де Бирс“ – 428,5 карата, „Портер Родс“ – 150 карата, и „Тифани“ 128,5 карата. През 1964 г. разработването на тръбата е възобновено и днес експлоатацията се прави на хоризонти 500 и 620 м. През 1976 г. са добити 121,5 хил. карата диаманти при съдържание 0,15 карата на 1 т.

Тръбата „Кофифонтейн“ е разположена на 90 км на югоизток от гр. Кимберли. Тя има закръглени очертания с диаметър около 365 м и заема площ 12,1 ха. Работите в този рудник са възобновени през 1970 г. Дотогава в продължение на 40 години е бил консервиран. През 1973 г. рудникът заема първо място по добив на камъни с високо качество – намерени са висококачествени диаманти с маса от 109 до 136,5 карата. По открит способ тръбата е разработвана до дълбочина 240м. Подземният добив започва през 1981 г. Това е най-механизираният подземен рудник в ЮАР (750 работника). Диамантите с бижутерийни качества съставляват 60%. Средното съдържание на диаманти е 1 карат на 10 т руда.

Добив на диаманти за 1 година (без Русия)

Тръбата „Премиер“ е разположена на 33 км североизточно от гр. Претория. Това е най-голямата и най-богатата тръба в ЮАР. Нейните размери на повърхността са 860 х 400 м. На дълбочина 400 м тръбата е пресечена с наклонено пластообразно тяло от магматична скала (габро) с мощност 75 м. Поради тази особеност наричат тръбата „кутия за скъпоценности с двойно дъно“. Средното съдържание на диаманти е 3,7     33,7 карата на 100 т руда, а бижутерийните диаманти са 60%.

Тръбата „Финч“ е разположена на 210 км западно от гр. Кимберли. Формата й е почти кръгла (487-533 м). Тръбата се разработва по открит способ, а дълбочината на кариерата през 1978 г. е достигнала 184 м. Предвижда се откритият добив да продължи до 1990 г. Крайната дълбочина на кариерата тогава ще достигне 348 м. Най-големият диамант, открит във „Финч“, е с маса 167 карата. Съдържанието на диаманти е 150 карата на 100 м‘ скална маса; един метър дълбочина дава около 0,12 0,15 млн. карата диаманти.

Много интересен е диамантният рудник при тръбата „Летсенг ла Терае“ в северната част на Лесото, открит през 1977 г. Това е „най-високопланинският“ диамантен рудник в света. В продължение на няколко години с проучването на тази тръба се е занимавала компанията „Рио Тинто Цинк“, която в крайна сметка направила заключение, че разработването на този обект е нерентабилно.

По-късно с оценката на находището се заела компанията „Де Бирс“. В резултат на това бил открит рудникът. Въвеждането му в действие струвало повече от 36 млн. южноафрикански ренди. Рудникът се намира в трудно достъпна планинска местност и липсват каквито и да било пътища. Компанията построила автомобилен път, по който могат да се движат само четириосни автомобили. За осигуряването на рудника с вода трябвало да се построи водопровод и система за изпомпване на вода от реката. Системата се намирала на 7 км от находището и на 700 м по-ниско от него.

В сравнение с другите диамантни рудници „Летсенг ла Терае“ се смята за по-непродуктивен поради изключително ниското съдържание на диаманти в кимберлита – 6 мг на 1 т, като на отделни участъци е 20-30 мг на 1 т. Бедността на находището обаче се компенсира от повишеното съдържание на големи бижутерийни кристали. Технологията за добиване и обогатяване на диамантите е пригодена да извлича големи диаманти. След промиването и първичното раздробяване рудните парчета остават с достатъчно големи размери, за да се избегне повреждането на големите диаманти. По-нататък рудата преминава през много мощни рентгенови инсталации, с помощта па които се извличат и диамантите.

По думите на Бижутери Митев има периоди, през които месец и повече във фабриката практически не се добиват диаманти, тъй като по технологичната схема дребните диаманти не се улавят, а големите се срещат сравнително рядко. Но извличането на един-два диамантни кристала с голям размер и добро качество покрива разходите. Например през първата половина на 1978 г. са били открити два бижутерийни кристала с маса малко повече от 100 карата, всеки от които бил оценен на стойност 1 млн. долара. Правителството на Лесото получавало отначало 25% от печалбата на компанията, експлоатираща рудника, а след като били покрити разходите по неговото строителство, делът от печалбата нараснал на 62,5%. През последните години между големите износители на диаманти на световния пазар се нареди Република Ботсвана. В тази страна се разработва тръбата „Орапа“, завършено е строителството на рудник „ДК-1“ и се строи рудник при тръбата „Джваненг“.

Търсенето на тръбата „Орапа“ започва през 1955 г., когато в устието на пресъхналата река Мотлутс около гр. Фоли в Източна Ботсвана са намерени три неголеми , диамантни кристала. След това търсенията продължават 12 години. Работещият сега в рудника „Орапа“ Джим Гибсън, един от първооткривателите на тази тръба, разказва, че усилията на геолозите дълго време оставали безрезултатни, докато не съобразили, че по-късното разместване на пластовете е изменило коритото на реката и търсенето на тръбата се е отклонило далеч на изток. През юли 1966 г. в шлихтовете открили илменит, а през април 1967 г. се натъкнали на самата тръба. По размери тя е втора в света 167 х 1210 м, а площта на повърхността е 109 ха. Тръбата спада към много слабо ерозираните тела. В горната й част са се запазили утаечни скали езерни утайки с многобройни остатъци от изкопаеми растения и животни. Средното съдържание на диаманти е около 1 карат на 1 т руда. Всекидневно се обработват 8000 т руда и се извличат 1,5 кг диаманти. Годишният добив достига 2,5 млн. карата. Стойността на един карат е равна на 7-8 ренда. Бижутерийните диаманти съставят 15%, а техническите – 85%. Най-големият диамант е с маса 185 карата.

По план в близките години добивът трябва да нарасне до 4,5 млн. карата. За 1 година се иззема 1 м от слоя кимберлит. От само себе си се разбира, че при тези гигантски размери на тръбата увеличаването на добива не е трудно. Стойността на рудника е достигнала 25 млн. ренда. Пресметнато е, че запасите на диаманти в тръбата до дълбочина 37 м са 85 млн. карата.

На 40 км югоизточно от тръбата „Орапа“ е разположена тръбата „ДК-1“. Тя заема площ 12 ха. Средното съдържание на диаманти в нея е 0,5 карата/м³, т. е. тя е значително по-бедна от „Орапа“, но качеството на диамантите е по-високо, затова в икономическо отношение нейната експлоатация е по-изгодна.

Голям промишлен интерес представлява още една тръба в Ботсвана „Джваненг“. Тя се намира на 180 км южно от тръбата „Орапа“ в пустинята Калахари. Площта й е 50,8 ха. Тръбата е затрупана с калахарски пясъци с дебелина 30-50 м. Тя е открита по минералите – спътници на диаманта. Това е първата тръба в чужбина, намерена под толкова мощни наноси. Африканските геолози с основание могат да се гордеят с нейното откриване. То е доказателство за тяхното високо майсторство на търсене. Трябва да се каже, че в СССР (в Якутия) още в началото на 60-те години са открити тръби, покрити от утаечни и магмени скали, дебели 50-100 м.

За построяването на рудника при тръбата „Джваненг“ са изразходвани 165 млн. долара. В него работят 2000 души. Промишлената му продукция през 1982 г. е 2,6 млн. карата. Предполага се, че в средата на 80-те години добивът ще се увеличи до 6 млн. карата. Съдържанието на диаманти в тази тръба е малко по-ниско, отколкото в тръбата „Орапа“ 70 карата/100 т руда. С добива на диамантите се занимава компанията „Дебсвана“ – филиал на компанията „Де Бирс“.

Материали и снимки за тази статия:

https://2trauringe-gold.de