Да разгледаме къде са разположени известните днес находища на диаманти, какви са запасите им и колко е добивът. Общо впечатление за това, колко диаманти се извличат, може да се получи от данните в таблицата по-долу, където е посочен добивът на диаманти  за 1 година (без Русия).

В Африка по данни на Бижутери Митев броят на кимберлитовите образувания е 1000-1500, от които са разработени 30, а сега се експлоатират 7-10 тръби.

В ЮАР в района на гр. Кимберли се намират няколко тръби, от които днес се разработват четири – „Дютойтспен“, „Веселтън“, „Булфонтейн“, „Де Бирс“. В този район също така заслужава внимание тръбата „Кимберли“, която до 1914 г. била експлоатирана по открит способ. Дълбочината на разработване в нея достигала 1097 м. Това е най-дълбоката мина в света. Размерите на тръбата на повърхността били 260×160 м, а съдържанието на диаманти – 0,4—0,7 карата/м³. Тръбата се е разработвала 43 години, като са получени 14,5 млн. карата. Днес около тръбата е открит музей.

Тръбата „Дютойтспен“ има размери на повърхността 793×245 м, съдържание на диаманти 0,27 карата/т. Сега разработването става на дълбочина 580 и 760 м. През 1977 г. са добити 112 743 карата диаманти. През април 1974 г. е намерен диамант с маса 616 карата. Засега той е най-големият необработен бижутерен диамант. Освен това той е и най-големият диамант, намерен в тръбите от кимберлийската група. През 1973 г. тук е открит диамант с маса 223,5 карата.

Тръбата „Веселтън“ има размери 420×540 м. Разработването на рудника е възобновено през 1976 г.; добити са 560 хил. карата при съдържание 28,16 карата на 100 тона скална маса.

Тръбата „Булфонтейн“ има почти кръгла форма с диаметър 340-350 м. Годишният добив на диаманти сега е около 330 хил. карата при средно съдържание 0,3 карата на 1 т. Тръбата „Де Бирс“ е с размери 330 х 210 м и заема площ 5,5 xa*. Ha дълбочина 785 м тръбата има дайкообразна форма с разширения. В тръбата са намерени големи диаманти: „Де Бирс“ – 428,5 карата, „Портер Родс“ – 150 карата, и „Тифани“ 128,5 карата. През 1964 г. разработването на тръбата е възобновено и днес експлоатацията се прави на хоризонти 500 и 620 м. През 1976 г. са добити 121,5 хил. карата диаманти при съдържание 0,15 карата на 1 т.

Тръбата „Кофифонтейн“ е разположена на 90 км на югоизток от гр. Кимберли. Тя има закръглени очертания с диаметър около 365 м и заема площ 12,1 ха. Работите в този рудник са възобновени през 1970 г. Дотогава в продължение на 40 години е бил консервиран. През 1973 г. рудникът заема първо място по добив на камъни с високо качество – намерени са висококачествени диаманти с маса от 109 до 136,5 карата. По открит способ тръбата е разработвана до дълбочина 240м. Подземният добив започва през 1981 г. Това е най-механизираният подземен рудник в ЮАР (750 работника). Диамантите с бижутерийни качества съставляват 60%. Средното съдържание на диаманти е 1 карат на 10 т руда.

Добив на диаманти за 1 година (без Русия)

Тръбата „Премиер“ е разположена на 33 км североизточно от гр. Претория. Това е най-голямата и най-богатата тръба в ЮАР. Нейните размери на повърхността са 860 х 400 м. На дълбочина 400 м тръбата е пресечена с наклонено пластообразно тяло от магматична скала (габро) с мощност 75 м. Поради тази особеност наричат тръбата „кутия за скъпоценности с двойно дъно“. Средното съдържание на диаманти е 3,7     33,7 карата на 100 т руда, а бижутерийните диаманти са 60%.

Тръбата „Финч“ е разположена на 210 км западно от гр. Кимберли. Формата й е почти кръгла (487-533 м). Тръбата се разработва по открит способ, а дълбочината на кариерата през 1978 г. е достигнала 184 м. Предвижда се откритият добив да продължи до 1990 г. Крайната дълбочина на кариерата тогава ще достигне 348 м. Най-големият диамант, открит във „Финч“, е с маса 167 карата. Съдържанието на диаманти е 150 карата на 100 м‘ скална маса; един метър дълбочина дава около 0,12 0,15 млн. карата диаманти.

Много интересен е диамантният рудник при тръбата „Летсенг ла Терае“ в северната част на Лесото, открит през 1977 г. Това е „най-високопланинският“ диамантен рудник в света. В продължение на няколко години с проучването на тази тръба се е занимавала компанията „Рио Тинто Цинк“, която в крайна сметка направила заключение, че разработването на този обект е нерентабилно.

По-късно с оценката на находището се заела компанията „Де Бирс“. В резултат на това бил открит рудникът. Въвеждането му в действие струвало повече от 36 млн. южноафрикански ренди. Рудникът се намира в трудно достъпна планинска местност и липсват каквито и да било пътища. Компанията построила автомобилен път, по който могат да се движат само четириосни автомобили. За осигуряването на рудника с вода трябвало да се построи водопровод и система за изпомпване на вода от реката. Системата се намирала на 7 км от находището и на 700 м по-ниско от него.

В сравнение с другите диамантни рудници „Летсенг ла Терае“ се смята за по-непродуктивен поради изключително ниското съдържание на диаманти в кимберлита – 6 мг на 1 т, като на отделни участъци е 20-30 мг на 1 т. Бедността на находището обаче се компенсира от повишеното съдържание на големи бижутерийни кристали. Технологията за добиване и обогатяване на диамантите е пригодена да извлича големи диаманти. След промиването и първичното раздробяване рудните парчета остават с достатъчно големи размери, за да се избегне повреждането на големите диаманти. По-нататък рудата преминава през много мощни рентгенови инсталации, с помощта па които се извличат и диамантите.

По думите на Бижутери Митев има периоди, през които месец и повече във фабриката практически не се добиват диаманти, тъй като по технологичната схема дребните диаманти не се улавят, а големите се срещат сравнително рядко. Но извличането на един-два диамантни кристала с голям размер и добро качество покрива разходите. Например през първата половина на 1978 г. са били открити два бижутерийни кристала с маса малко повече от 100 карата, всеки от които бил оценен на стойност 1 млн. долара. Правителството на Лесото получавало отначало 25% от печалбата на компанията, експлоатираща рудника, а след като били покрити разходите по неговото строителство, делът от печалбата нараснал на 62,5%. През последните години между големите износители на диаманти на световния пазар се нареди Република Ботсвана. В тази страна се разработва тръбата „Орапа“, завършено е строителството на рудник „ДК-1“ и се строи рудник при тръбата „Джваненг“.

Търсенето на тръбата „Орапа“ започва през 1955 г., когато в устието на пресъхналата река Мотлутс около гр. Фоли в Източна Ботсвана са намерени три неголеми , диамантни кристала. След това търсенията продължават 12 години. Работещият сега в рудника „Орапа“ Джим Гибсън, един от първооткривателите на тази тръба, разказва, че усилията на геолозите дълго време оставали безрезултатни, докато не съобразили, че по-късното разместване на пластовете е изменило коритото на реката и търсенето на тръбата се е отклонило далеч на изток. През юли 1966 г. в шлихтовете открили илменит, а през април 1967 г. се натъкнали на самата тръба. По размери тя е втора в света 167 х 1210 м, а площта на повърхността е 109 ха. Тръбата спада към много слабо ерозираните тела. В горната й част са се запазили утаечни скали езерни утайки с многобройни остатъци от изкопаеми растения и животни. Средното съдържание на диаманти е около 1 карат на 1 т руда. Всекидневно се обработват 8000 т руда и се извличат 1,5 кг диаманти. Годишният добив достига 2,5 млн. карата. Стойността на един карат е равна на 7-8 ренда. Бижутерийните диаманти съставят 15%, а техническите – 85%. Най-големият диамант е с маса 185 карата.

По план в близките години добивът трябва да нарасне до 4,5 млн. карата. За 1 година се иззема 1 м от слоя кимберлит. От само себе си се разбира, че при тези гигантски размери на тръбата увеличаването на добива не е трудно. Стойността на рудника е достигнала 25 млн. ренда. Пресметнато е, че запасите на диаманти в тръбата до дълбочина 37 м са 85 млн. карата.

На 40 км югоизточно от тръбата „Орапа“ е разположена тръбата „ДК-1“. Тя заема площ 12 ха. Средното съдържание на диаманти в нея е 0,5 карата/м³, т. е. тя е значително по-бедна от „Орапа“, но качеството на диамантите е по-високо, затова в икономическо отношение нейната експлоатация е по-изгодна.

Голям промишлен интерес представлява още една тръба в Ботсвана „Джваненг“. Тя се намира на 180 км южно от тръбата „Орапа“ в пустинята Калахари. Площта й е 50,8 ха. Тръбата е затрупана с калахарски пясъци с дебелина 30-50 м. Тя е открита по минералите – спътници на диаманта. Това е първата тръба в чужбина, намерена под толкова мощни наноси. Африканските геолози с основание могат да се гордеят с нейното откриване. То е доказателство за тяхното високо майсторство на търсене. Трябва да се каже, че в СССР (в Якутия) още в началото на 60-те години са открити тръби, покрити от утаечни и магмени скали, дебели 50-100 м.

За построяването на рудника при тръбата „Джваненг“ са изразходвани 165 млн. долара. В него работят 2000 души. Промишлената му продукция през 1982 г. е 2,6 млн. карата. Предполага се, че в средата на 80-те години добивът ще се увеличи до 6 млн. карата. Съдържанието на диаманти в тази тръба е малко по-ниско, отколкото в тръбата „Орапа“ 70 карата/100 т руда. С добива на диамантите се занимава компанията „Дебсвана“ – филиал на компанията „Де Бирс“.

Материали и снимки за тази статия:

https://2trauringe-gold.de

Метеоритите са най-редките видове материали, срещани на нашата планета. Ежегодно, хиляди скали се изпращат за изследване в лаборатории от хора, твърдящи, че са открили метеорит. Въпреки, че наподобяват земните скали, всички метеорити притежават специфични характеристики, по които могат да се разпознаят. Опитните любители на металдетектинга с подходящо оборудване от металдетектори, могат да разпознаят метеорит.

Цвят на метала

Най-отличителният белег на метеоритите е тяхната обвивка. Всички те преминават през земната атмосфера с изключително висока скорост, вследствие на което започват да горят докато падат. Поради тази причина те придобиват от тъмно сив до тъмно черен цвят, наподобяващ въглища. Освен това техните цветове са плътни, а в някои случаи дори лъщящи. Важно е да се отбележи, че следите от горене при току що паднали метеорити са далеч по ярки и запазени, от колкото при тези, открити след дълъг период от време след тяхното приземяване.

Форма на метала

Друга важна характеристика на метеоритите е тяхната форма. Извънземните скали представляват неправилно оформени обекти и в много от случаите ъгловати, но с заоблени краища. Някои от техните представители са покрити с вдлъбнатини, най-често наричани „пръстови отпечатъци”. Учените ги наричат „регмаглипти” – образувани са вследствие на ерозия, причинена от горещите въздушни течения при преминаване през атмосферата. Въпреки своите белези, те се бъркат с ръждясали железни отломки (предимно от изстреляни гюлета). Цветът и формата на железните парчета наподобяват напълно метеоритите. В тези случаи е необходим лабораторен анализ – при установяване на наличие на сплав от никел и желязо е абсолютно сигурно, че намерения предмет е метеорит!

Често бъркано при Металдетектинг

Стопилката, отделяна вследствие от индустриални процеси като изработка на стомана, може да съдържа метални частици. Поради това, тя е най-често бъркания материал за метеорит. Стопилката се отличава с пореста структура, което важен белег при анализ за извънземни скали. Метеоритите не притежават такава структура. Въпреки, че притежават вдлъбнатини, в дълбочина те са плътни и без никакви процепи. Това е изключително важно условие, което ги отличава напълно от своите двойници. Към материалите, с които често се бъркат метеоритите спадат вулканични скали като базалт и магмени скали.

Промени в метала с течение на времето

На последно място, но не и по значение, е цветът на метеоритите. Току що попадналите на земната повърхност метеорити се отличават с лесно разпознаваеми белези от тяхното горене. Въпреки това, с времето те избледняват и дори изчезват. Освен това желязото в тях, както всяко друго , в следствие от климатичните условия също хваща ръжда. Вследствие от процеса на корозия причинява поява на петна във вътрешността, както и на повърхността на метеоритите. В началото тези петна имат червен или оранжев цвят, а впоследствие ръждиво кафяв.

Търсенето и изследването на метеорити е вълнуваща дейност, която придобива все по-голяма популярност. Освен това, цените им се повишават, като зависят главно от намерените видове метеорити. В сайта www.ishop.bg можете да намерите професионални металдетектори, които да бъдат неизменна част от вашето приключение!

В икономически нестабилни времена като настоящите търсенето на стойностен, надежден и стабилен партньор се явява едно от най-големите предизвикателства. Тази тенденция на качество на живот се е прехвърлила отдавна и в областта на вътрешния дизайн, където на мода е флиртът с висококачествени материали, подсилващи усещането за връщане към природата. В света на кухните се етаблират в момента мраморът, стоманата и скъпоценният камъкът. Последното украсява между другото и стените в социалните мрежи на многобройни фенове на дизайна – както в модата, така и в областта на стила на дома и начина на живот. В САЩ мраморът предизвиква фурор във вътрешния дизайн преди всичко в комбинация с хромирани аксесоари. Но и като самостоятелно приложен материал в интериора металното в момента също много се харесва, както Sifoni.bg демонстрира това в избрани примери за кухни. Самата работа я вършат мултифункционални кухненски уреди, които се доказват като наистина способни да извършват разнообразни задачи.

Изберете Мрамор

Ако наблюдаваме развитието в модата при кухните, бихме могли да помислим, че производителите и клиентите се придържат към г-н Франклин, който е казал: “Напиши мъките си в пясък, а добрите дела в мрамор“. Днес се инвестира преимуществено в перфектния стил на античното. Дали светъл и приятелски посрещащ или архаичен и тъмен мраморният дизайн е в момента най-модерното.

Кухненска мода мрамор:

В скъпите витрини на Борна в Германия са изворите на идеи за собственото кухненско или обзавеждане за баня. Италианският търговец на камък Антолини обобщава възхитата към мрамора с едно изречение: „Естествени камъни като мрамор запазват във времето своята красота, която придава на помещениятя грация и ексклузивност“ Към това идва и гранцията за уникалност, тъй като при обработката едно парче никога не е същото като друго поради индивудалната шарка на материала. Съвети за поддръжка: Работни плочи от мрамор трябва да бъдат третирани срещу чувствителност към киселини преди да започнат да бъдат употребявани!

Металното е винаги на мода

Металът се възприема като гъвкав, хигиеничен и неразрушим. Дали изцяло хромиран
или с умело поставени акценти като лъскави повърхности или пък разхубавен с медни съдове за говене – едно добро парче метал не бива да липсва в кухните на следящите модата в момента.

Кухненска мода метал:

Фирма Borna например създава заедно с изтъкнатия готвач Густаво Елиас печка за домашно ползване, всяка бройка от която е дизайнерска.

Горната част на професионалния уред е от бронз, естеството на повърхността е визуално неповорима при всяка бройка. За Елиас това е един ясен език на символите: „повърхността от бронз символизира горещината, огъня, силата за готвене. Готвенето си е нещо много сакрално“ . За един майстор готвач като Третл мястото за готвене е свято. Така тази печка е като един олтар, който поставя най-високи изисквания за дизайн. „Нещата трябва да са редуцирани до най-същественото и да бъдат функционални“ . Според Елиас бронзът отговаря на това изискване.

Ако налеем вода в бутилка с широко гърло, например в шише от мляко, и обърнем шишето нагоре с дъното, какво ще стане?
Тук не е нужен никакъв опит: ясно е, че водата ще се излее, и то много бързо!
Е, а не можем ли все пак да обърнем бутилката така, че водата да не се излива от откритото гърло?

Хайде да опитаме. Само че не в стаята, най-добре е да излезем на двора. За нашия опит е необходимо много място. Та ние не само ще обърнем бутилката, а ще я поставим и в мрежа за пазар.

Залюлейте постепенно мрежата с бутилката и раз! Бутилката прави пълно завъртане. . . второ. . . трето. . . десето. . . И всеки път тя се преобръща с дъното нагоре, а с гърлото надолу. Но нито една капка вода не се излива! Защо? Какво е станало с водата? Може би причината за това да е въртенето?

Водата се излива нагоре

Сега вместо бутилка ще вземем тенекиена кутия от консерва. В нея се пробиват лесно дупки с гвоздей. И ако нямате подходяща мрежа, можете да пробиете две дупки в горния край на кутията, да промушите в тях краищата на една връвчица и за да не се измъкнат, да ги завържете в два дебели възела. Като хванете връвчицата в средата, ще можете да въртите кутията. За да проверите предишния опит, сега можете да го повторите с кутията, като я напълните примерно до две трети с вода. И тук водата няма да се излива при въртенето.

Е, а сега на дъното на кутията пробийте малка дупчица. Пробихте ли я? Наливайте вода и въртете. Едно завъртане. . . две. . . три. . . От дупчицата на дъното блика водна струя. Блика надолу — това е понятно. . . Блика настрана. . . Това вече е странно. Блика нагоре! Право нагоре, когато, въртейки се, кутията се приближава към горното положение.

Право нагоре, когато, въртейки се, кутията се приближава към горното положение.
Защо ли водата се държи така странно в тази въртяща се в кръг кутия? Защо от широката, открита горна част не се из лива нито една капка вода, а от малката дупчица на дъното блика фонтан?

Вие навярно вече разбирате, че цялата работа е именно във въртенето. Нали от неподвижната кутия водата не блика нагоре нито през горната част, нито през дупчицата.

Когато обаче кутията се движи, водата се движи заедно с нея. Движи се по инерция. А вие, разбира се, сте забелязали вече, че телата, движещи се по инерция, сами не се отклоняват встрани. За да се отклони топката например, вратарят трябваше да се постарае за това. Връвта, която задържа кутията, доста тегли ръката ви.
Кутията се стреми да лети на- право, да лети по инерция. А връвчицата не й разрешава, завърта я в кръг. Кутията се съпротивлява, обтяга връвчицата.
Водата в кутията също се стреми да се движи по инерция, направо. Но кутията (или бутилката) не я пуска, завърта я в кръг. Водата се съпротивлява, наляга върху дъното. И ако на дъното има дупчица, от нея блика фонтан!