Публикации

Как да разпознаем меторит с металдетектор

Метеоритите са най-редките видове материали, срещани на нашата планета. Ежегодно, хиляди скали се изпращат за изследване в лаборатории от хора, твърдящи, че са открили метеорит. Въпреки, че наподобяват земните скали, всички метеорити притежават специфични характеристики, по които могат да се разпознаят. Опитните любители на металдетектинга с подходящо оборудване от металдетектори, могат да разпознаят метеорит.

Цвят на метала

Най-отличителният белег на метеоритите е тяхната обвивка. Всички те преминават през земната атмосфера с изключително висока скорост, вследствие на което започват да горят докато падат. Поради тази причина те придобиват от тъмно сив до тъмно черен цвят, наподобяващ въглища. Освен това техните цветове са плътни, а в някои случаи дори лъщящи. Важно е да се отбележи, че следите от горене при току що паднали метеорити са далеч по ярки и запазени, от колкото при тези, открити след дълъг период от време след тяхното приземяване.

Форма на метала

Друга важна характеристика на метеоритите е тяхната форма. Извънземните скали представляват неправилно оформени обекти и в много от случаите ъгловати, но с заоблени краища. Някои от техните представители са покрити с вдлъбнатини, най-често наричани „пръстови отпечатъци”. Учените ги наричат „регмаглипти” – образувани са вследствие на ерозия, причинена от горещите въздушни течения при преминаване през атмосферата. Въпреки своите белези, те се бъркат с ръждясали железни отломки (предимно от изстреляни гюлета). Цветът и формата на железните парчета наподобяват напълно метеоритите. В тези случаи е необходим лабораторен анализ – при установяване на наличие на сплав от никел и желязо е абсолютно сигурно, че намерения предмет е метеорит!

Метеорити и металдетектори
Метеорити и металдетектори

Често бъркано при Металдетектинг

Стопилката, отделяна вследствие от индустриални процеси като изработка на стомана, може да съдържа метални частици. Поради това, тя е най-често бъркания материал за метеорит. Стопилката се отличава с пореста структура, което важен белег при анализ за извънземни скали. Метеоритите не притежават такава структура. Въпреки, че притежават вдлъбнатини, в дълбочина те са плътни и без никакви процепи. Това е изключително важно условие, което ги отличава напълно от своите двойници. Към материалите, с които често се бъркат метеоритите спадат вулканични скали като базалт и магмени скали.

Промени в метала с течение на времето

На последно място, но не и по значение, е цветът на метеоритите. Току що попадналите на земната повърхност метеорити се отличават с лесно разпознаваеми белези от тяхното горене. Въпреки това, с времето те избледняват и дори изчезват. Освен това желязото в тях, както всяко друго , в следствие от климатичните условия също хваща ръжда. Вследствие от процеса на корозия причинява поява на петна във вътрешността, както и на повърхността на метеоритите. В началото тези петна имат червен или оранжев цвят, а впоследствие ръждиво кафяв.

Търсенето и изследването на метеорити е вълнуваща дейност, която придобива все по-голяма популярност. Освен това, цените им се повишават, като зависят главно от намерените видове метеорити. В сайта www.ishop.bg можете да намерите професионални металдетектори, които да бъдат неизменна част от вашето приключение!

Модерен кухненски дизаини и идеи идващи от САЩ

В икономически нестабилни времена като настоящите търсенето на стойностен, надежден и стабилен партньор се явява едно от най-големите предизвикателства. Тази тенденция на качество на живот се е прехвърлила отдавна и в областта на вътрешния дизайн, където на мода е флиртът с висококачествени материали, подсилващи усещането за връщане към природата. В света на кухните се етаблират в момента мраморът, стоманата и скъпоценният камъкът. Последното украсява между другото и стените в социалните мрежи на многобройни фенове на дизайна – както в модата, така и в областта на стила на дома и начина на живот. В САЩ мраморът предизвиква фурор във вътрешния дизайн преди всичко в комбинация с хромирани аксесоари. Но и като самостоятелно приложен материал в интериора металното в момента също много се харесва, както Sifoni.bg демонстрира това в избрани примери за кухни. Самата работа я вършат мултифункционални кухненски уреди, които се доказват като наистина способни да извършват разнообразни задачи.

Изберете Мрамор

Ако наблюдаваме развитието в модата при кухните, бихме могли да помислим, че производителите и клиентите се придържат към г-н Франклин, който е казал: “Напиши мъките си в пясък, а добрите дела в мрамор“. Днес се инвестира преимуществено в перфектния стил на античното. Дали светъл и приятелски посрещащ или архаичен и тъмен мраморният дизайн е в момента най-модерното.

Кухненска мода мрамор:

В скъпите витрини на Борна в Германия са изворите на идеи за собственото кухненско или обзавеждане за баня. Италианският търговец на камък Антолини обобщава възхитата към мрамора с едно изречение: „Естествени камъни като мрамор запазват във времето своята красота, която придава на помещениятя грация и ексклузивност“ Към това идва и гранцията за уникалност, тъй като при обработката едно парче никога не е същото като друго поради индивудалната шарка на материала. Съвети за поддръжка: Работни плочи от мрамор трябва да бъдат третирани срещу чувствителност към киселини преди да започнат да бъдат употребявани!

Металното е винаги на мода

Металът се възприема като гъвкав, хигиеничен и неразрушим. Дали изцяло хромиран
или с умело поставени акценти като лъскави повърхности или пък разхубавен с медни съдове за говене – едно добро парче метал не бива да липсва в кухните на следящите модата в момента.

Кухненска мода метал:

Фирма Borna например създава заедно с изтъкнатия готвач Густаво Елиас печка за домашно ползване, всяка бройка от която е дизайнерска.

Горната част на професионалния уред е от бронз, естеството на повърхността е визуално неповорима при всяка бройка. За Елиас това е един ясен език на символите: „повърхността от бронз символизира горещината, огъня, силата за готвене. Готвенето си е нещо много сакрално“ . За един майстор готвач като Третл мястото за готвене е свято. Така тази печка е като един олтар, който поставя най-високи изисквания за дизайн. „Нещата трябва да са редуцирани до най-същественото и да бъдат функционални“ . Според Елиас бронзът отговаря на това изискване.

Винаги ли водата тече надолу?

Ако налеем вода в бутилка с широко гърло, например в шише от мляко, и обърнем шишето нагоре с дъното, какво ще стане?
Тук не е нужен никакъв опит: ясно е, че водата ще се излее, и то много бързо!
Е, а не можем ли все пак да обърнем бутилката така, че водата да не се излива от откритото гърло?

Хайде да опитаме. Само че не в стаята, най-добре е да излезем на двора. За нашия опит е необходимо много място. Та ние не само ще обърнем бутилката, а ще я поставим и в мрежа за пазар.

Залюлейте постепенно мрежата с бутилката и раз! Бутилката прави пълно завъртане. . . второ. . . трето. . . десето. . . И всеки път тя се преобръща с дъното нагоре, а с гърлото надолу. Но нито една капка вода не се излива! Защо? Какво е станало с водата? Може би причината за това да е въртенето?

Водата се излива нагоре

Сега вместо бутилка ще вземем тенекиена кутия от консерва. В нея се пробиват лесно дупки с гвоздей. И ако нямате подходяща мрежа, можете да пробиете две дупки в горния край на кутията, да промушите в тях краищата на една връвчица и за да не се измъкнат, да ги завържете в два дебели възела. Като хванете връвчицата в средата, ще можете да въртите кутията. За да проверите предишния опит, сега можете да го повторите с кутията, като я напълните примерно до две трети с вода. И тук водата няма да се излива при въртенето.

Е, а сега на дъното на кутията пробийте малка дупчица. Пробихте ли я? Наливайте вода и въртете. Едно завъртане. . . две. . . три. . . От дупчицата на дъното блика водна струя. Блика надолу — това е понятно. . . Блика настрана. . . Това вече е странно. Блика нагоре! Право нагоре, когато, въртейки се, кутията се приближава към горното положение.

Право нагоре, когато, въртейки се, кутията се приближава към горното положение.
Защо ли водата се държи така странно в тази въртяща се в кръг кутия? Защо от широката, открита горна част не се из лива нито една капка вода, а от малката дупчица на дъното блика фонтан?

Вие навярно вече разбирате, че цялата работа е именно във въртенето. Нали от неподвижната кутия водата не блика нагоре нито през горната част, нито през дупчицата.

Когато обаче кутията се движи, водата се движи заедно с нея. Движи се по инерция. А вие, разбира се, сте забелязали вече, че телата, движещи се по инерция, сами не се отклоняват встрани. За да се отклони топката например, вратарят трябваше да се постарае за това. Връвта, която задържа кутията, доста тегли ръката ви.
Кутията се стреми да лети на- право, да лети по инерция. А връвчицата не й разрешава, завърта я в кръг. Кутията се съпротивлява, обтяга връвчицата.
Водата в кутията също се стреми да се движи по инерция, направо. Но кутията (или бутилката) не я пуска, завърта я в кръг. Водата се съпротивлява, наляга върху дъното. И ако на дъното има дупчица, от нея блика фонтан!

Как да си направим сепратор за течности сами

Отворете един чадър, опрете върха му в пода и го завъртете. Вътре в чадъра хвърлете малка топка. Нека се повози на тази въртележка! Но топката не иска да се вози. Тя пълзи нагоре към края на чадъра. При силно въртене излита навън. Вие внаете вече защо. Топката се стреми да се движи направо, “не иска“ да завива.
Интересното е, че на този принцип се основава действието на сепаратора за мляко. Латинската дума “сепаратор” значи “разделител”. И той действително много добре отделя мазнините от млякото.

Вие, разбира се, знаете, че млякото съдържа мазнини. Те не се смесват с водната част на млякото и плават в нея във вид на малки капчици, които могат да се видят само през микроскоп. Ако млякото се остави да постои спокойно няколко часа, по-леките капчици от мазнините постепенно ще изплават и ще се съберат в горната част на съда. Ако от тази горна част отделим течността, ще получим вече не мляко, а каймак. В него има повече мазнини, отколкото в млякото. А отдолу ще остане постно или обезмаслено, бито мляко.

Но в големите млекодобивни ферми и в млекопр:работващите заводи трябва да се преработва много мляко. Няма време да се изчаква, докато каймакът се отдели сам. Поради това именно е необходим сепаратор. Това е съд, който се върти много бързо. Съдът прилича на бъчва. Под действието на инерцията млякото се изтласква към стените му. Припомнете си как при опита с въртящата се консервена кутия водната струйка биеше встрани!

Водата е тежката част на млякото. Ето защо тя се притиска към стените по-силно, отколкото по-леките мазнини. Водата изтласква мазнините към средата на бъчвата. И там, в средата, се събира каймакът, а наоколо остава обезмасленото (битото) мляко.

Сепараторът е устроен така, че млякото може да се долива непрекъснато, без да се спира въртенето. През цялото време каймакът и обезмасленото мляко изтичат по специални тръби. Каймакът, който се получава, е в по-малко количество жълтеникавата му струйка е много по-тънка. А възсиньото обезмаслено мляко се излива на дебела струя.

Има също и големи сепаратори, в които произвеждат краве масло. От тях изтича само обезмаслено мляко, а маслото не се излива. То се върти в сепаратора, докато всички малки маслени капки не се слепят в маслена топка. Чак тогава процесът е завършен. Изваждат готовото масло от сепаратора, промиват го и го пресоват.

Леко на завоите…

Когато моторът, вагонът или автомобилът, с който пътувате, прави завой, нещо ви тласка към външната стена. Вие вече знаете чия е тази шега. Тук работи силата на инерцията, която ви заставя да се движите направо.
Но нали силата на инерцията действа и върху целия вагон, върху целия автомобил. Значи тя се стреми и тях да повали навън. Да, стреми се. Ето защо при завой автомобилът обикновено намалява скоростта си. За да не се преобърне! А на трамвайните и на железопътните линии в местата, където има завои, външната релса се поставя по-високо от вътрешната. И на завоя вагонът леко се наклонява навътре. Излиза, че наклонилият се на една страна вагон тук е по-устойчив от онзи, който е изправен!
Пък и вие самите, когато карате велосипед, при завоите се наклонявате навътре. Вие правите това несъзнателно, без да се замисляте за силата на инерцията. Иначе просто не бихте могли, иначе ще се преобърнете навън.
Шосетата обикновено са наклонени на завоите. Външният край е по-висок от вътрешния, за да не се преобръщат автомобилите.

На пистите за велосипедни и за мотоциклетни надбягвания наклонът на пътя се забелязва особено ясно. Та там скоростта на движението е много голяма.

А в цирка понякога може да се види такава атракция: мотоциклетни състезания по отвесна стена. Пистата е направена като стените на барабан. Отначало мотоциклетистите се засилват на земята, по средата, описват кръгове все по-бързо и по-бързо, наклоняват се все повече и повече. . . И ето, те вече тръгват по стената и се носят по нея, като лежат хоризонтално във въздуха!
Не на всеки се случва да види тази атракция, тъй като не я показват така често.

Затова пък всеки може да направи подобен опит с халка, която се търкаля в купа. Вземете в ръце купата, поставете на дъното й халкичката и започвайте бавничко да поклащате купата така, че халкичката да се затъркаля в кръг. По-бързо, по-бързо и ето вече халкичката, явно наклонила се навътре, се търкаля по стените на купата. Акт движението се забави, халкичката ще започне да описва все по-малки кръгове, ще започне да се спуска все по-ниско.

След като се упражните добре с халкичката, можете да изпробвате същия опит с монета.
Уместно е да кажем, че при много бързо движение монетата или халкичката може съвсем да изскочи от купата. Това не е голяма беда. На състезателните писти понякога също се случва невнимателният водач да излети навън заедно с превозното си средство. Ето това вече е голямо нещастие.