Ако налеем вода в бутилка с широко гърло, например в шише от мляко, и обърнем шишето нагоре с дъното, какво ще стане?
Тук не е нужен никакъв опит: ясно е, че водата ще се излее, и то много бързо!
Е, а не можем ли все пак да обърнем бутилката така, че водата да не се излива от откритото гърло?

Хайде да опитаме. Само че не в стаята, най-добре е да излезем на двора. За нашия опит е необходимо много място. Та ние не само ще обърнем бутилката, а ще я поставим и в мрежа за пазар.

Залюлейте постепенно мрежата с бутилката и раз! Бутилката прави пълно завъртане. . . второ. . . трето. . . десето. . . И всеки път тя се преобръща с дъното нагоре, а с гърлото надолу. Но нито една капка вода не се излива! Защо? Какво е станало с водата? Може би причината за това да е въртенето?

Водата се излива нагоре

Сега вместо бутилка ще вземем тенекиена кутия от консерва. В нея се пробиват лесно дупки с гвоздей. И ако нямате подходяща мрежа, можете да пробиете две дупки в горния край на кутията, да промушите в тях краищата на една връвчица и за да не се измъкнат, да ги завържете в два дебели възела. Като хванете връвчицата в средата, ще можете да въртите кутията. За да проверите предишния опит, сега можете да го повторите с кутията, като я напълните примерно до две трети с вода. И тук водата няма да се излива при въртенето.

Е, а сега на дъното на кутията пробийте малка дупчица. Пробихте ли я? Наливайте вода и въртете. Едно завъртане. . . две. . . три. . . От дупчицата на дъното блика водна струя. Блика надолу — това е понятно. . . Блика настрана. . . Това вече е странно. Блика нагоре! Право нагоре, когато, въртейки се, кутията се приближава към горното положение.

Право нагоре, когато, въртейки се, кутията се приближава към горното положение.
Защо ли водата се държи така странно в тази въртяща се в кръг кутия? Защо от широката, открита горна част не се из лива нито една капка вода, а от малката дупчица на дъното блика фонтан?

Вие навярно вече разбирате, че цялата работа е именно във въртенето. Нали от неподвижната кутия водата не блика нагоре нито през горната част, нито през дупчицата.

Когато обаче кутията се движи, водата се движи заедно с нея. Движи се по инерция. А вие, разбира се, сте забелязали вече, че телата, движещи се по инерция, сами не се отклоняват встрани. За да се отклони топката например, вратарят трябваше да се постарае за това. Връвта, която задържа кутията, доста тегли ръката ви.
Кутията се стреми да лети на- право, да лети по инерция. А връвчицата не й разрешава, завърта я в кръг. Кутията се съпротивлява, обтяга връвчицата.
Водата в кутията също се стреми да се движи по инерция, направо. Но кутията (или бутилката) не я пуска, завърта я в кръг. Водата се съпротивлява, наляга върху дъното. И ако на дъното има дупчица, от нея блика фонтан!

Когато моторът, вагонът или автомобилът, с който пътувате, прави завой, нещо ви тласка към външната стена. Вие вече знаете чия е тази шега. Тук работи силата на инерцията, която ви заставя да се движите направо.
Но нали силата на инерцията действа и върху целия вагон, върху целия автомобил. Значи тя се стреми и тях да повали навън. Да, стреми се. Ето защо при завой автомобилът обикновено намалява скоростта си. За да не се преобърне! А на трамвайните и на железопътните линии в местата, където има завои, външната релса се поставя по-високо от вътрешната. И на завоя вагонът леко се наклонява навътре. Излиза, че наклонилият се на една страна вагон тук е по-устойчив от онзи, който е изправен!
Пък и вие самите, когато карате велосипед, при завоите се наклонявате навътре. Вие правите това несъзнателно, без да се замисляте за силата на инерцията. Иначе просто не бихте могли, иначе ще се преобърнете навън.
Шосетата обикновено са наклонени на завоите. Външният край е по-висок от вътрешния, за да не се преобръщат автомобилите.

На пистите за велосипедни и за мотоциклетни надбягвания наклонът на пътя се забелязва особено ясно. Та там скоростта на движението е много голяма.

А в цирка понякога може да се види такава атракция: мотоциклетни състезания по отвесна стена. Пистата е направена като стените на барабан. Отначало мотоциклетистите се засилват на земята, по средата, описват кръгове все по-бързо и по-бързо, наклоняват се все повече и повече. . . И ето, те вече тръгват по стената и се носят по нея, като лежат хоризонтално във въздуха!
Не на всеки се случва да види тази атракция, тъй като не я показват така често.

Затова пък всеки може да направи подобен опит с халка, която се търкаля в купа. Вземете в ръце купата, поставете на дъното й халкичката и започвайте бавничко да поклащате купата така, че халкичката да се затъркаля в кръг. По-бързо, по-бързо и ето вече халкичката, явно наклонила се навътре, се търкаля по стените на купата. Акт движението се забави, халкичката ще започне да описва все по-малки кръгове, ще започне да се спуска все по-ниско.

След като се упражните добре с халкичката, можете да изпробвате същия опит с монета.
Уместно е да кажем, че при много бързо движение монетата или халкичката може съвсем да изскочи от купата. Това не е голяма беда. На състезателните писти понякога също се случва невнимателният водач да излети навън заедно с превозното си средство. Ето това вече е голямо нещастие.